Вижте при кой владетел Пловдив за първи път става част от България
Пловдив, най-древният град в Европа, става за първи път български град по времето на Маламир. Той ръководи България едвам 5 години от 831 година до 836 година
Той е третият и най-малкият наследник на Омуртаг и внук на Крум. Заема престола след преждевременната гибел на по-големия му брат Звиница и лишаването от престола на най-големия му брат Енравота (или Воин) заради проявени благосклонности към християнството. Маламир е част от Крумовата династия.
Този наш държател следва политическата традиция на своя популярен татко – а точно подсилване на вътрешния ред в страната, продължение на строителството, придържането към мирни връзки със съседите и опазване и разширение на териториите на огромната тогава българска страна. Тъй като е още невръстен, значима роля при ръководството на Маламир играе остарелият и влиятелен кавхан Исбул и неговите първи помощници ичиргу боилът и кана боилът коловър. Ролята на Исбул като водеща военна и политическа фигура и действителен властник на България по това време на ръководството на Маламир и началото на царуването на хан Пресиян е забележителна. Фактически българската политика е направлявана от кавхан Исбул.
Българите не престават да съблюдават контракта с Византия за 30-годишен мир, подписан през 815 година, само че един надпис оповестява, че византийците нарушават контракта, като император Теофан (829-842) подхваща поход против България и опустошава пограничните области. Българите не остават безразлични и огромна армия под командата на кавхан Исбул нахлува във византийска територия и стига до покрайнините на Одрин.
След това се насочва към Пловдив (б.р. - тогава Филипопол). Хан Маламир и кавхан Исбул договарят с жителите му. " Филипополяните " отварят вратите и българските войски влизат победоносно в града. Оттогава (836) Пловдив трайно се включва в рамките на България. Предполага се, че тогава е присъединена и част от Родопите.
За войната с Византия имаме данни и от така наречен Шуменски надпис, именуван в науката и " Маламиров летопис “, където ролята на Исбул е особено подчертана. От сведенията на различен Маламиров надпис, който до скоро беше считан за загубен, излиза наяве, че военните дейности не престават по посока на Халкидическия полуостров и Солун. Според проф. Веселин Бешевлиев, работил с дубликат от надписа, там се чете: " От Бога архонтът... при Маламир от Бога архонт... боила колубърът... Солун... братята ми... Исбул... “ Благодарение на доктор Пантелей Спасов местоположението на въпросния към този момент е известно, което допуска неговото по-пълно изследване.
Исбул продължава строителната активност, стартирана от Омуртаг. По самодейност на кавхана в Плиска е построен тръбопровод (според проф. Бешевлиев водоскок), чието разкриване е съпроводено от празненства и угощения за жителите на столицата. Научаваме това от различен надпис на Маламир, където обичайното благопожелание " Да живее 100 години! “ е адресирано освен към владетеля, само че и към неговия " остарял боил “ Исбул. Продължава практиката да се слагат паметни надписи в чест на заслужили персони.
Около 836 г. Маламир умира. Тъй като владетелят е прекомерно млад и няма деца, на престола идва Пресиан I, одобряван за негов племенник.
А Филипопол остава в рамките на България до 970 година, когато е високомерен от киевския княз Светослав I, който разграбва града и набива на прът 20 хиляди негови поданици. След изтласкването на киевските войски от Балканите през идната година Филипопол още веднъж е причислен към Византийска империя.
Той е третият и най-малкият наследник на Омуртаг и внук на Крум. Заема престола след преждевременната гибел на по-големия му брат Звиница и лишаването от престола на най-големия му брат Енравота (или Воин) заради проявени благосклонности към християнството. Маламир е част от Крумовата династия.
Този наш държател следва политическата традиция на своя популярен татко – а точно подсилване на вътрешния ред в страната, продължение на строителството, придържането към мирни връзки със съседите и опазване и разширение на териториите на огромната тогава българска страна. Тъй като е още невръстен, значима роля при ръководството на Маламир играе остарелият и влиятелен кавхан Исбул и неговите първи помощници ичиргу боилът и кана боилът коловър. Ролята на Исбул като водеща военна и политическа фигура и действителен властник на България по това време на ръководството на Маламир и началото на царуването на хан Пресиян е забележителна. Фактически българската политика е направлявана от кавхан Исбул.
Българите не престават да съблюдават контракта с Византия за 30-годишен мир, подписан през 815 година, само че един надпис оповестява, че византийците нарушават контракта, като император Теофан (829-842) подхваща поход против България и опустошава пограничните области. Българите не остават безразлични и огромна армия под командата на кавхан Исбул нахлува във византийска територия и стига до покрайнините на Одрин.
След това се насочва към Пловдив (б.р. - тогава Филипопол). Хан Маламир и кавхан Исбул договарят с жителите му. " Филипополяните " отварят вратите и българските войски влизат победоносно в града. Оттогава (836) Пловдив трайно се включва в рамките на България. Предполага се, че тогава е присъединена и част от Родопите.
За войната с Византия имаме данни и от така наречен Шуменски надпис, именуван в науката и " Маламиров летопис “, където ролята на Исбул е особено подчертана. От сведенията на различен Маламиров надпис, който до скоро беше считан за загубен, излиза наяве, че военните дейности не престават по посока на Халкидическия полуостров и Солун. Според проф. Веселин Бешевлиев, работил с дубликат от надписа, там се чете: " От Бога архонтът... при Маламир от Бога архонт... боила колубърът... Солун... братята ми... Исбул... “ Благодарение на доктор Пантелей Спасов местоположението на въпросния към този момент е известно, което допуска неговото по-пълно изследване.
Исбул продължава строителната активност, стартирана от Омуртаг. По самодейност на кавхана в Плиска е построен тръбопровод (според проф. Бешевлиев водоскок), чието разкриване е съпроводено от празненства и угощения за жителите на столицата. Научаваме това от различен надпис на Маламир, където обичайното благопожелание " Да живее 100 години! “ е адресирано освен към владетеля, само че и към неговия " остарял боил “ Исбул. Продължава практиката да се слагат паметни надписи в чест на заслужили персони.
Около 836 г. Маламир умира. Тъй като владетелят е прекомерно млад и няма деца, на престола идва Пресиан I, одобряван за негов племенник.
А Филипопол остава в рамките на България до 970 година, когато е високомерен от киевския княз Светослав I, който разграбва града и набива на прът 20 хиляди негови поданици. След изтласкването на киевските войски от Балканите през идната година Филипопол още веднъж е причислен към Византийска империя.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ